това ми е 121вия пост в този блог.
преоткривам zeppelin.
обич са ми. както и много други неща. говори ми се, но истината е, че не знам какво да ви кажа, за това ще ви препиша какво пише на задната корица на всичко на масата.
ние сме тук, за да пием бира. ние сме тук, за да убием войната. ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.
всъщност, исках да ви препиша другото, но и това е сполучливо.
попитаха ме: "как подхождате? как пишете?" - "не подхождам - отговорих. - Не опитвам. Важното е именно това: да не опитваш, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. чакаш - а ако нищо не се случи, чакаш още. то е като буболечка, кацнала високо на тавана. чакаш я сама да дойде до теб. и когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш."