Скъпи хора, които четете блога ми (или по-скоро, които отдавна сте се отказали да го четете, тъй като публикувам толкова рядко)!
Не знам за какво да ви говоря, но току що една буболечка ме нападна и имах някакъв супер girly епизод, в който крещях и подскачах и да.Обаче беше огромна! Но наистина би ми се искало да не ме е страх от разни неща, защото страховете са някакси клиширани и скучни. Например момичетата ги е страх от буболечки, а много хора от кучета, а незнамкакво още. Та иска ми се да не ме е страх.
Иска ми се да не ме е страх да покажа на хората, какво чувствам, но всъщност ужасно ме е страх, че ще бъда отхвърлена и наранена, че ще бъда възприемана като даденост, че ще дам на някой възможността да завися от него, а не мога да съм в такава позиция. Не мога да допусна някой друг, който и да е и колкото и специален и важен да е, да бъде за мен по-важен от мен самата. Тоест, може би съм егоистична, а може би е защитен механизъм, но не мога.
deep shit neshta, ahahaha
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Щом се отнася до теб самата винаги трябва да си егоист. Само и единствено от теб зависи, например, това дали ще позволиш някой да те приема като даденост или не. И тук е момента да покажеш грифиндорската си същност и да преодолееш страховете си. Или поне да се опиташ. Защото да си смел не значи да си безстрашен. Точно обратното - това значи, че можеш да се изправиш с/у тях. И какво като пищиш като видиш буболечка? Аз заобикалям от далече кучетата. Няма нищо банално в това човек да се бои от клоуни да речем. Не мисля, че страховете могат да бъдат банални те са си част от всеки един човек, всеки се бои от нещо.
Публикуване на коментар