майнещомиставанавикдапишаподвепубликациинаден

имах ебати съня!.1.2-2-2093.
сънувах силвия и искахме да излезем, но трябваше да идем до младост за да оставим кучето на баба й, обаче трябваше и да минем през нас и после да идем до борисовата и да се върнем и всичко това да се случи преди два часа, защото имам урок тогава.
и както бяхме на орлов изведнъж се озовахме в хаджи димитър, който не беше хаджи димитър, а беше селото ми, имаше панаир и кучето още беше с нас и беше огромно, мекичко, пухкаво и адски гушкаво, о!
и се разхождахме, уж да идем до нас.
и пред блока някъде срещнах някой, който уж е някакъв стар приятел, но не беше, но приличаше на иван, но не беше.
и той ми даде да му попълня ЛЕКСИКОНА.
ахахахахахаах.
и после тъкмо тръгнах да чета другите какво са писали и ми стана яко и интересно и някво се събудих.
а много мразя да имам яки сънища и да се събуждам, деба.
иначе да, обсебена съм от кучета май. хубави, домашни и пухкави.
и някой по-проницателен би се сетил, ама да си мълчи.
ахаха
и сeгаа, фанфари:
е тва адски ме нахъсва.