народопсихология

днес ми се случи нещо интересно: докато чаках на спирката един мъж, да точно така-здрав, прав и доста едър мъж, се сби с една жена-средно телосложение, бих казала клоняща към кльощава.
и то, абсолютно непознати хора, които просто се разминаваха. всичко се случи толкова бързо и беше толкова странно, почти нереално.
та, набързо ги разтърваха и мъжа си продължи по пътя и то необезпокояван от никой, а всички баби и дядовци около мен дружно седнаха да оплюват жената.
нали съм добре възпитана си мълчах и си продължих диалога с венелина, докато обаче не дойде момента, в който една възрастна жена се приближи към мен и не започна да ми обяснява как, цитирам: "добре, че ги разтърваха, че горкото момче.."
wtf? wtf? wtffhhfdhffh?
естествено, в този случай нямаше как да си замълча и попитах възрастната бабичка как за бога вижда "момчето"(което беше мъж на видима възраст 40 години) като "горко" при несъвместимостта в категориите?
след това й обясних, че всяко човешко същество има право да се защити, в момента в който някой друг го докосне.
тя обаче беше упорит противник и ми каза, че: "ама то.. мъжа може да се ядоса и да я тупне малко, ама тя не трябва да отвръща.."
моля? моля? МОЛЯ?
сметнах битката за изгубена и се качих в тролея осмисляйки ситуацията.
така.
толкова консервативно ли е възпитан българина, че смята, че му е едва ли не позволено, да удря жена? и изобщо, кое човешко същество би посегнало на някой по-дребен и беззащитен от него?
все някъде в системата трябва да е въведен кода за съпричастие, съжаление, милост и изобщо.. абе, някакви май остарели в днешно време ценности.
и така, обществото изглежда е разделено на две-тези с остарелите ценности и тези без никакви ценности. и тези, които вечно ще търсят своята ниша, тези които изпитват разни чувства, усещат разни неща и им пука. ама на тях май им е писано да са аутсайдери.
п-р-и-к-а-з-к-а.
после защо сме в това положение.
ама, както е казал воев: "сърцата си разтваряте в чиния за сръбско, хеви метъл и гроздова ракия."