заВРЪЩАНЕТО

Здравей,

Съмнявам се някой да продължава да чете този блог, но все пак е нужно някакво начало, нали?

Смятам през следващите няколко месеца да положа съзнателни усилия да се върна към писането в това прашлясало кътче от Интернет, където никой не е стъпвал от години. А и към писането като цяло. Винаги съм искала да стана писателка. Само дето животът се случи, учене, работа, любов, разочарования, други случваници. Все причини и едновременно оправдания, за да изоставя правенето на НЕЩА, както обичах да казвам преди. 

Сравненията преди/сега са неизбежни, особено когато си на такъв... хм, кръстопът да кажем. Ще се опитам с няколко изречения да обясня какво имам предвид. След няколко месеца моята университетска кариера приключва, надяваме се успешно (интересен факт: последният път, когато съм писала тук е било след първата ми сесия). В момента прекарвам последния си семестър в Мадрид, където е... самотно. А на всичкото отгоре в главата ми препускат въпроси за бъдещето, за миналото, за смисъла. И за нещастие 42 не ме устройва като отговор. 

Завръщането ми тук е с надеждата да открия отговори или поне да се опитам да си подредя мислите. Или поне да преборя самотата.

Мадрид - мястото, където трябва да открия себе си. За пръв път в живота ми съм сама, в пълния смисъл на думата. В първите две седмици от престоя ми тук прекарах повече време в рев, отколкото в последните 2 години от живота ми. Вече не. Сега се чувствам... в къщи. Едно странно и самотно в къщи, но все пак дом, в някакъв смисъл. Всеки път, когато използвам "в къщи", визирайки Мадрид, пред приятеля ми, той се опитва да ми напомни, че не съм в къщи, че всичко е временно. Че ще се върна в България. Честно казано имам чувството, че истинския ми живот е на пауза в момента и че съм запратена в някакво безвремие и безслучване, което ме влудява. 

Ако не друго, поне ще се науча на търпение, предполагам. И как да съм сама. Доста добре се справям, смея да твърдя. Измислям си задачки - да отида до магазина, да изтегля пари, да прочета това или онова, да сготвя - за да имам чувството, че върша нещо. И за да минават секундите, минутите, часовете, дните, седмиците, месеците, докато не се върна към истинския си живот. 

Наясно съм, че не трябва да е така. Че трябва да се забавлявам, да съм ентусиазирана, да пътувам, да живея. Но това не се случва. 

Така че стоя така - на пауза. 

празниците са някакъв фарс
по време на който различни членове от семейството се правят, че се харесват, което не е така и превръщат всичко в някаква агония
цир-ко-ве като цяло
-.-

реших да си ъпдейтна малко профилната страница в блогър и незнайно защо КАРТИНКАТА МИ ПОЗЕЛЕНЯ. изключително дразнещо и необяснимо.
сесията ми приключи, ще се разтека от мързел и щастие и така
нищо интересно, но защо картинката ми е зелена???? сириъсли

НЕ МИ СЕ ЗАНИМАВА С ГЛУПОСТИ

арарарарарррхархрахр

размисли и страсти, по-скоро само размисли

побърквам се от учене хора
или по-скоро от мисълта, за това, че трябва да уча, но в действителност НИЩИЧКО не правя. не знам, просто съм кралица на отлагането на всичко за последния момент и не мога да разбера ЗАЩО. тоест, да, появяват се някакви по интересни неща на хоризонта от учене по социология, но като цяло ЗАПОЧНАХ ДА ГЛЕДАМ НОВ СЕРИАЛ подягодите. по време на сесия. НА ПЪРВАТА МИ СЕСИЯ.
дададад, както и да е :D
наскоро гледах отново амели < 3 и се разхождах насам-натам и чудеса.
времето е ужасно иначе. мокро и кишаво и ужасно и БРРР
искам слънчицее ;c. дори вчера си мислех за това как ще ходя на море. да, знам, че е януари, обаче ми се ходи на море да се плацикам във водата и да се заровя в пясък и да.
също много ми се ходи на някакъв готин концерт примерно ревю ;3 ще бъде супер суперсупер.
а и имам ново нещо в ту-ду листа преди да стана на 20. да размазвам хората на джаги! а другото е да се науча да карам колело не знам дали съм го споменавала тук, та за всеки случай.
а и достигнах до извода, че имам нужда от повече снимки на живота ми. попринцип не обичам да се снимам изобщо, обаче в крайна сметка си остават някакви спомени и.. да, имам нужда от повече снимки, за да запомням повече моменти.
не, че мисля, че снимка е нужна за да запомниш момента, обаче сега например, като разглеждам снимки от преди 2-3 години и все едно за някакви секунди успявам да изпитам същото нещо, което съм изпитвала тогава. в смисъл, снимките са хубаво нещо.

[0:10:15] etetc: трябваше да дигам планини, не онлайн рейтинга на himym в замунда

искам да бъда зен, емоционално стабилна ен шит лайк дат
МНОГО.
а съм няква въртележка ОЙОЙОЙОЙ