заВРЪЩАНЕТО

Здравей,

Съмнявам се някой да продължава да чете този блог, но все пак е нужно някакво начало, нали?

Смятам през следващите няколко месеца да положа съзнателни усилия да се върна към писането в това прашлясало кътче от Интернет, където никой не е стъпвал от години. А и към писането като цяло. Винаги съм искала да стана писателка. Само дето животът се случи, учене, работа, любов, разочарования, други случваници. Все причини и едновременно оправдания, за да изоставя правенето на НЕЩА, както обичах да казвам преди. 

Сравненията преди/сега са неизбежни, особено когато си на такъв... хм, кръстопът да кажем. Ще се опитам с няколко изречения да обясня какво имам предвид. След няколко месеца моята университетска кариера приключва, надяваме се успешно (интересен факт: последният път, когато съм писала тук е било след първата ми сесия). В момента прекарвам последния си семестър в Мадрид, където е... самотно. А на всичкото отгоре в главата ми препускат въпроси за бъдещето, за миналото, за смисъла. И за нещастие 42 не ме устройва като отговор. 

Завръщането ми тук е с надеждата да открия отговори или поне да се опитам да си подредя мислите. Или поне да преборя самотата.

Мадрид - мястото, където трябва да открия себе си. За пръв път в живота ми съм сама, в пълния смисъл на думата. В първите две седмици от престоя ми тук прекарах повече време в рев, отколкото в последните 2 години от живота ми. Вече не. Сега се чувствам... в къщи. Едно странно и самотно в къщи, но все пак дом, в някакъв смисъл. Всеки път, когато използвам "в къщи", визирайки Мадрид, пред приятеля ми, той се опитва да ми напомни, че не съм в къщи, че всичко е временно. Че ще се върна в България. Честно казано имам чувството, че истинския ми живот е на пауза в момента и че съм запратена в някакво безвремие и безслучване, което ме влудява. 

Ако не друго, поне ще се науча на търпение, предполагам. И как да съм сама. Доста добре се справям, смея да твърдя. Измислям си задачки - да отида до магазина, да изтегля пари, да прочета това или онова, да сготвя - за да имам чувството, че върша нещо. И за да минават секундите, минутите, часовете, дните, седмиците, месеците, докато не се върна към истинския си живот. 

Наясно съм, че не трябва да е така. Че трябва да се забавлявам, да съм ентусиазирана, да пътувам, да живея. Но това не се случва. 

Така че стоя така - на пауза.