мисля, че хората ми липсват.
тоест, не ми липсват особено, обаче от време на време се сещам за някакви хора и се сещам, че не съм ги виждала/чувала от 100 години и ми става някво малко... тъжно.
как се случва това, че има някой, с който си си близък - виждате се често, чувате се, пишете си, мотаете се, ддз, всичко и изведнъж става така, че вече просто не го правите.
и тъжното е, че в повечето случаи това е необратим процес.

в смисъл, не. не мисля, че е тъжно. на мен поне не ми е особено тъжно, просто от време на време усещам как някакви хора ми ЛИПСВАТ ен шит. а хората са готини, в повечето случаи.
абе, идеята май е, че хората се променят и развиват и понякога вече няма място за някои други хора в живота им и тн
ама все пак е готино да видиш някакви хора от ПРЕДИ и да си спомняте някви неща и
носталгия
обаче пък е тъжно, че никога повече няма да сте си близки обаче шит хепънс ен стъф
ОФ, не мога да се изразявам ясно
мисля, че е защото знам че антонио ми чете блога;