wanderlust

i lost mine.
и като цяло желание за Неща. преди наистина се опитвах да правя Неща, да говоря за Неща, да мисля за Неща.
сега не. сега просто Нещата не ме интересуват.
погълната съм от някакво сиво и безрадостно битие, без лъчи светлина, без щастие, без път, без Неща.
което не ме кефи.
период просто?
може би. обаче... вече година и нещо о.0
защо?
Защо?
ЗАщо?
ЗАЩо?
не знам какво е различно, нито пък как да си върна старото. просто ми е безидейно и безсмислено. угаждам на хората, без да съм наясно точно защо.
имам някво рутинно ежедневие, от което не мога да избягам.
не искам да съм на това място, не желая да правя нещата, които правя, не ми харесва.
а нали идеята е да ми харесва? да съм щастлива ен шит.
имам чувството, че съм направила някаква фатална грешка и толкова съм се вкочанила от ЕЖЕДНЕВИЕ, че не мога да я видя.
искам музика, слънце и път.
НЕ глупости. не искам да мисля за ПАРИ и други адски тъпи неща, не искам непрекъснато да мисля как не мога. защото мога бе, и го знам. стига да искам, мога.
ЗАЩО НЕ ИСКАМ?
тук вече нямам отговор.
имам чувството, че ме е страх от нещо, обаче и аз не съм наясно от какво.
взела съм прекалено навътре ролята на добричкото детенце, на послушното, на добрата студентка и и аз не знам каква още помия. а живота ми си минава пред очите ми и не се случва НИЩО.
защобезащобезащобе
ще си направя
ония експеримент
да казвам вече само
ДА.