банани и уикеда

липсват ми времената, когато блогвах редовно.
в смисъл, самото блогване е изключително мило - все едно си водиш дневник, но липсва страхът от това някой да го намери, просто защото ВСИЧКИ могат да го намерят.
та, уатс ню.. нищо всъщност.
мили неща се случват, започнах някакъв суууууупер як сборник разкази, някво доста ми лягат на душата. иначе се уча, мотая се насам натам.
а!
сетих се готино нещо. АМА СУПЕР ЯКО НЕЩО.
оная вечер съм сдухала яко положението, тъпо ми е, гадно ми е, всички ме дразнят, РЕВА (ест, аз винаги рева) ии както си стоим и чувам УИКЕДА е така. и съм някво дали да отида, дали да отида, ако отида ше ми се оправи настроението, ама не ми се ходи сама и то в БОРИСОВА, пък и някви пари за вход, ала-бала ии почвам да звъня и да навивам някви хора да идват с мен и сички са някво ми, не. и аз сдухвам положението още повече нали, ама по едно време си викам АБЕ ФАК ДИС ШИТ, аз отивам на концерт.
и беше супер яко.

иначе ми се пътуваававава. ама много. е така, дори да е до няква близка дестинация, дори да е за малко, просто... грр. нещо ново, разнообразие, това-онова.

оф, ок, отивам да чета платон.