Инжектирай ме със... силикон

Или как социалните мрежи ни напомпват самочувствието, пишките и циците.

Та, събота вечер е и нямам нищо интересно за правене. След като тъкмо съм си изпратила гостите, по живо по здраво, си цъкам на фейсбука за да видя какво ново се случва в живота на така наречените ми Приятели. И що да видя - две-три промени в семейното положение, два-три съвсем пресни чалга хита и естествено много, пък и цветущи статуси.
Днес изглежда всички бяха пили, та препили и разбира се статусите им бяха от рода на "Nqma da pia nikoga poveche.... pxxxahaha", "Pia vsiaka vecher do zabrava", etc. Най-фрапиращото обаче ми беше снимката на девойка, без да споменаваме имена разбира се, с бутилка бира. Хубаво де, ама даже бирата не беше отворена.
Та, във фейсбук всички се помпаме яко. Всички имаме поне един албум в стил party animals, където слагаме снимките от последния си рожден ден (на който може и да сме били само с мама, тате и кучето, но все пак сме препили със затворена бира, та това не ни интересува много), на всички профилните ни снимки или са яко арт или са яко секси (сиреч или не се виждаме, или пък се вижда прекалено много от нас), всички обясняваме колко сме яки и как всяка вечер пием (може и минерална вода да е, ама пак се пие). И разбира се статусите ни и групите, в които се присъединяваме са от рода на Не ми казвай какво да правя за да не ти кажа къде да отидеш, Спал/а съм с поне един от моите фейсбук приятели и Има хора, които винаги ще са ни тръпка.
Друг е въпроса, че сме девствени, пъпчиви тийнейджъри, които поради липса на вълнуващи събития irl прекарваме лятната си ваканция качвайки снимки във фейсбук. Съвсем друг е въпроса, че всъщност на никой не му пука, че вчера си прекалил с безалкохолното, докато си гледал Шоуто на Слави и си се вдъхновил да пишеш яките ралти в още по-яката социална мрежа.
Още по-друг е въпроса, че нямаме особено голяма нужда от социална мрежа, където да поддържаме връзка с многобройните си приятели първо защото те не са чак толкова многобройни, а и защото с повечето от тях така и така си общуваме всеки ден (било то в училище, в градинката или във входа, ако толкова държите да сте приятели с леля Данче-съседката. Ама и без това тя е единствената дето ви харесва снимките, та...).
А и разбира се да не пропускаме елемента на престиж в това да имаш 32932838 приятели. От които познаваш 27 (тоест, съучениците ти), а реална връзка поддържаш с 2.
Та, общо взето във фейсбук на всички профилните ни снимки са с китари(въпреки, че сме пипали такава веднъж в живота си, но пък да се снимаме), всички сме супер яките, с многото приятели, с които се виждаме, обичаме, мразим и чукаме... Ама това не е важно, важното е да го публикуваме във фейсбук, та всички да ни видят колко сме яки.
Тъпото е, че като изключим бълващия от всякакви статуси, приложения и снимки шит, всъщност фейсбук е доста полезен. Научаваш за всякакви събития и инициативи, от време на време наистина си пишеш с някой позабравен познат и в днешно време е най-лесния начин да установиш връзка с някой...
Та, общо взето дезактивирах си профила за сега, но най-вероятно до утре, понеже наистина трябва да видя датата за концерта в сряда.